30-01-2021 | 21:55 ч.
Красимир Вълчев: Няма антиваксъри сред учителите, ще се ваксинирам като ми дойде редът
Красимир Вълчев: Няма антиваксъри сред учителите, ще се ваксинирам като ми дойде редът
Красимир Вълчев, министър на образованието и науката, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване "Беновска пита" по "Радио К2" коментира следните теми:
Образованието жертва ли е на COVID-19?
„Г-н министър, озаглавих нашия разговор „Образованието жертва ли е на COVID-19?". Какъв е Вашият възглед?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че нито една сфера от обществения живот няма да се размине без щети. Той обаче подчерта, че с електронното обучение са били спасени учебни години. Образователният министър беше категоричен: „Да, електронното обучение не е пълноценна заместваща алтернатива, но нашата система на образованието успя бързо да стартира такова обучение. През тази година се опитваме доколкото ситуацията позволява да имаме максимум присъствено обучение. Ако погледнете учениците от първи до четвърти клас ще видите, че те не са учили по-малко, отколкото през предходни години, когато имаше ваканции заради усложнена климатична обстановка или грипни ваканции!". Вълчев добави, че проблем има с по-големите ученици, защото те от 12 седмици учат в електронна среда. В крайна сметка обаче е взето решение, че това, заради което си заслужава да се рискува, е образованието и връщането на повече деца в училище. Той си пожела ситуацията с разпространението на новия коронавирус да се запази поне толкова положителна, колкото през януари, въпреки че февруари и март са студени и все още рискови месеци, а в световен мащаб вирусът не отслабва. Трябва обаче да се намери начин за връщане на децата в училище, защото в електронна среда мотивацията за учене намалява. Положителен е фактът, че през януари не е имало увеличение на случаите, което показва, че малките деца и учениците не са толкова рискови. „Образованието е ценност, при него загубите са невидими, отложени в бъдещето, но много по-големи, отколкото преките загуби, които търпят много други икономически сектори!", категоричен бе Вълчев.
Каква е схемата на редуване за учениците от 5-ти до 12-ти клас?
„Много правилно констатирате, че се обръща сякаш силно внимание на сектори в икономиката, които не са определящи, но все пак са важни, като хотелиерството, ресторантьорството, а децата смятаме, че са психически устойчиви и родителите им са силни да ги подкрепят. Как ще се излезе от ситуацията на редуване? Сега предстои една сложна система на редуване, можете ли да я опишете?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че от 1-ви до 4-ти клас учат присъствено. От 5-ти до 12-ти клас по 3 класа се редуват на 2 седмици. Имало е доста спорове на колко време трябва да се редуват. Започва се с 7-ми, 8-ми и 12-ти клас, след това 5-ти, 9-ти и 10-ти клас, 6-ти и 11-ти накрая. Тази система на редуване обаче предполага устойчивост на ситуацията. Ако се влоши, тогава ще се премине към по-рестриктивни мерки. Ако се запази сегашната ситуация, тогава след средата на февруари може да се мисли и за връщането на повече класове. „Най-важното е да няма влошаване на ситуацията през следващите месеци. Има голяма вероятност за това. Британският щам може много бързо да стане доминиращ. Февруари и март по принцип са епидемични месеци! Парадоксалното е, че страните с най-тежки мерки имат най-тежка ситуация, което очевидно не се дължи на строгостта на мерките, а на вариациите в щама. Затова сме силно предпазливи в изказванията си!", подчерта образователният министър.
Ваксинационната кампания сред учителите и непедагогическия персонал.
„Слушам Ви внимателно, Вие сте министър на образованието и науката, но ето, че корелацията с пандемията от COVID-19 сякаш става гръбнак на определянето на политиката в образованието и сигурно това е нормално. Кажете защо така бързешком започна кампания по ваксиниране на учителите?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че причината е желанието по-бързо да се възстанови присъственото обучение. Той продължи: „Защото присъственото обучение е най-доброто, защото образованието е ценност и приоритет. Затова приоритизирахме учителите, както и непреподавателския персонал!".
„Но Вие знаете, че има две течения, едното е ваксърското, другото е антиваксърското и аз честно казано не виждам голям ентусиазъм в учителите и непедагогическия персонал да се ваксинират. Ще пристъпите ли към силово ваксиниране, докъде ще стигне тази ваксинационна кампания?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че не вижда никакви антиваксърски настроения сред учителите. По-скоро има предпазливост и изчакване. 24% от учителите са заявили желание да се ваксинират, към тях трябва да прибавим и около 5%, които вече са прекарали болестта, така че около 30% ще имат изграден имунитет, което не е никак малко. Други учители са по-млади и заявяват, че не се страхуват толкова от вируса. Образователният министър изрази надеждата си към края на годината процентът да е доста по-висок. Основното притеснение сред учителите идва от това, че ваксините са били разработени и одобрени твърде бързо. Вълчев обаче подчерта, че трябва да подхождаме с доверие към науката и към агенциите, които одобряват ваксините.
„Но хората имат право, защото не можем да пренебрегнем това, че наистина има, поради това, че са твърде бързо разработени, има различни колебания в тяхната ефективност. Сега прави ярко впечатление, хората избирателно го взимат, американски конгресмен даде положителен тест, след като бе ваксиниран и с двете дози. „Moderna" пък потвърди, че ще има забавяне на ваксините извън САЩ, „Astra Zeneca" пък слага ограничение ваксините да се слагат до 64 години. Значи не всичко е по вода!", отбеляза водещата Илиана Беновска. Събеседникът ѝ отговори, че ако погледнем решенията и становищата на агенциите, те казват две неща. Първото е, че ваксините пазят на около 95% от вируса. Второто и 100% сигурно е, че ваксината пази от тежка форма на заболяване. Образователният министър подчерта, че всъщност технологията на ваксините не е нова, а се разработва от години и сегашните учени са стъпили на постиженията на техни колеги от последните десетилетия.
„Лично Вие ще се ваксинирате ли „флагмански", като министъра на здравеопазването Костадин Ангелов?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори: „"Флагмански" не, защото моят ред е след този на учителите, но със силно убеждение, че трябва да го направят и трябва да го направят по-бързо - да. Но най-вероятно това ще стане през март, когато бъдат ваксинирани всички, които работят в сферата на образованието!".
Инвестициите в образователна инфраструктура.
„Искам да попитам и за процесите, които текат извън видимата част в образованието. Както не обръщаме внимание на другите болести, те остават на заден план, така сякаш останаха на заден план и разговорите за инвестициите в образованието, в сградния фонд, инфраструктурата!", отбеляза водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че епидемията ще свърши и тогава много бързо ще върнем фокуса към другите значими предизвикателства. Той продължи: „Това е да живеем в хармонично, проспериращо общество зависи до голяма степен от образованието, от това доколко успяваме да включим всяко едно дете в образователната система и да имаме по-малко отпаднали!". Той обясни, че през последните години институциите работят заедно и нещата започват да се случват. Средният обхват в системата е бил увеличен от 92% до 95%. Повишен е и средният брой години, които децата учат. Пак има отпаднали ученици, но вече отпадат много по-късно. Направени са и значителни инвестиции в училищата. „Ние често сме склонни да се подценяваме, да се критикуваме като образователна система, но ние направихме една от първите облачни структури в образованието, което е основата за персонализирано обучение. Закупихме и 27 000 електронни устройства, още 80 000 ще закупим. Ще направим платформа с безплатни уроци, изработени от учителите. Междувременно бяха ремонтирани близо 800 училища. Всички училища имат Wi-Fi, нещо, което малко страни го имат. Закупихме и шкафчета за всички ученици до 7-ми клас, така че да олекотим раниците. Двойно вдигнахме заплатите, като само това годишно е 1,3 милиарда повече и имаме повишена мотивация за упражняване на педагогическа професия, вече два пъти повече хора кандидатстват за едно учителско място! Случи се малка революция в системата през последните години по линия на иновациите. Всички тези инвестиции рано или късно ще дадат резултат!", подчерта образователният министър.
Дуалното и професионално образование.
„Нека поговорим и по една тема, която има отстъпление, ние с Вас, „Беновска пита" и „Радио К2", много министри, представители на Народното събрание, на Църквата, синдикатите и работодателските организации започнахме една кампания за дуалното и професионалното образование, която COVID-19 спря като активно реализиране. Какъв е план приемът в професионалното образование и инвестициите в така наречените стем кабинети?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че през последните години се води целенасочена политика за увеличаване на приема в професионалното образование. Той е бил 48% от общия прием през 2017 г. През тази година ще бъде 60% от общия прием. Важно е, че част от добрите ученици, които преди са отивали основно в езикови гимназии, сега са привлечени в професионалното образование. Всяка година се удвоява приемът в дуална форма на обучение. През миналата година е била реализирана прогама за ремонт на общежития. Вече има повишена склонност и нагласа за включване в професионалното образование. Преди 5 години е направено проучване, което е показало, че тогава голяма част от родителите не са виждали перспектива за добро обучение и високи доходи в професионалното образование. Сега нещата се променят и през последните години професиите, които изискват техническо образование, са с най-висок ръст на доходите. Притеснителното през последните години е било това, че има отстъпление от резултатите по математика и природни науки. Това донякъде е поколенческа характеристика, защото днешните деца по-трудно развиват абстрактна интелигентност, която е необходима за математиката и природните науки. Красимир Вълчев заяви: „Сегашните деца са в океан от информация, често прескачат от тема в тема, затова поставихме по-голямо внимание върху стем. Факт е, че днешните деца разбират по-добре математиката и природните науки с образи, чрез електронни ресурси. Когато ги поставиш в друга среда на учене, при друг модел. Така наречените стем центрове, които изграждаме в момента в 350 училища, ще бъдат изградени и в останалите 2000 през следващите години, това го заложихме в плана за възстановяване и гъвкавост. Не просто най-добре обзаведени и оборудвани кабинети, но и модел на учене, който силно повишава мотивацията за учене на математика и природни науки. Вече имаме първите изградени. Надявам се да успеем през следващите седмици да покажем на публиката едни такива, за да се види колко са добри като модел. Надявам се учениците скоро да се върнат в училище и да почувстват тези инвестиции!", с което завърши разговора си с Илиана Беновска в предаването „Беновска пита" по „Радио К2" от 30-ти януари 2021 г.
Можете да чуете цялото интервю ТУК
