22-04-2018 | 09:53 ч.
Петър Баран: Сделката с Инерком няма да се случи на 60%
Петър Баран: Сделката с Инерком няма да се случи на 60%
Петър Баран, бивш оперативен директор на ЧЕЗ - България за периода 2011-2015 г., в разговор с Илиана Беновска в предаването „Беновска пита" по „Радио К2" и „Канал 3", заяви позиции по следните теми:
Протестите срещу цените на тока през 2013 г. и последиците от тях.
„Добре дошъл! Как стана това, което се случва в момента по продажбата на ЧЕЗ?", обърна се водещата Илиана Беновска към своя гост. „Разбира се, че тази сделка е интересна на всички, защото едно от най-големите дружества в България в сектор енергетика, ако смени собственика, може да развълнува хората.", отговори Петър Баран.
„Това са общи приказки, да ви кажа честно. Хайде да си говорим малко по-конкретно, познаваме се отдавна. Между нас казано - Вие, докато бяхте директор, щяхте да свалите за малко Борисов от власт, той си подаде оставката и му се наложи да провежда нови избори, защото протеста беше именно срещу ЧЕЗ!", провокира събеседника си Илиана Беновска. „Съжалявам, че беше така. Никой не е имал това предвид - да свали правителството на г-н Борисов. Тогава ЧЕЗ беше инструмент на политическите сили в политическата битка.", сподели роденият през 1971 г. в Чехословакия финансист.
„В чия ръчичка беше този инструмент - ЧЕЗ?", задълбочи разискването на проблематиката Илиана Беновска. „Тогава ситуацията беше, че имахме топли месеци през ноември и декември и хората не харчеха толкова пари за ток. Февруари зимата беше студена и тогава сметките много се увеличиха. Тук няма инструмент, който го имаме в Чехия, където се разплаща на равни месечни вноски. Това означава, че зимата не трябва да се плащат високи сметки, през лятото се плащат малко по-високи.", обясни магистърът по Финанси и банково дело от Университета по бизнес администрация - гр. Карвина, Чехия.
„Към кого е този проект? Защо не сте го въвели в ЧЕЗ?", отвърна Илиана Беновска. „Тук е имало опит в 2009-2010 г., обаче не са успели колегите преди мен. Не е въведено, защото тука няма традиция за това. Наистина е много положително за хората, защото се прави сметка за консумацията през предишната година и се правят равни вноски.", отчете притежателят на лиценз за търговия с ценни книжа.
Финансовата рекапитулация на ЧЕЗ - България?
„Вие много ли забогатяхте, като бяхте тука директор за региона?", продължи твърде лично водещата Илиана Беновска. „Аз ли? Мисля че не.", заяви Петър Баран, смеейки се.
„Знаете ли защо Ви питам? Защото големият спор, който се водеше, сега е леко затихнал, но пак се промъква, че ЧЕЗ аутсорсва много от дейностите и изнася много от парите, които би следвало да останат в България и ги изнася по свои канали.", обоснова се Илиана Беновска. „Аз ще си позволя да ползвам Вашата дума мантра. Това е „мантра", която постоянно се повтаря, постоянно, постоянно. Сто пъти повторена лъжа става истина. ЧЕЗ се ползваше от инструменти, които в цял свят са нормални и известни - например, че се аутсорсват дейностите. Например имате три дружества. Ако не се направи това аутсорсване - всичките три дружества ще имат счетоводство, финанси, човешки ресурси и се получава дублиране на дейностите. Аутсорсване означава, че се създава една компания, която прави една дейност за всичките компании и тогава се спестява, намаляват се разходите. Това е инструмент, който се ползва, явно някой тук не разбира това и го ползва срещу нас.", анализира специализантът по Петролен мениджмънт в Канадския петролен институт.
Предлагани ли са дяловете на ЧЕЗ на българската държава?
„Докато Вие бяхте директор в ЧЕЗ, имате ли спомени и знания на Бойко Борисов специално, защото това е един голям спор, дали му е предлагано държавата да придобие дялове в ЧЕЗ или да придобие дружеството като цяло?", попита Илиана Беновска. „Аз лично не си спомням да е имало такова нещо. Обратното! Ние знаем, че правителството на Борисов в 2010-2011 г., по времето на Симеон Дянков като министър на финансите, продадоха 33 процента остатъчни дялове. Не мога да си представя, че преди 6-7 години ще продава, а сега ще купува. Така че - не, нямам тази информация, едва ли.", констатира бившият оперативен директор на ЧЕЗ - България за периода 2011-2015 г.
„Но все пак излезе сведение, че през 2014 г., когато на власт беше правителство, доминирано от БСП и ДПС, с министър-председател Орешарски, е имало такова отправено предложение. Тогава все още бяхте директор.", продължи Илиана Беновска. „Повтарям - нямам тази информация.", категоричен беше Петър Баран.
„И за Орешарски не знаете?", настойчива беше Илиана Беновска. „Не! Тогава беше друга ситуация, имахме други проблеми. Едва ли тогавашното правителство би предложило нещо подобно, не вярвам и нямам тази информация", отсече гражданинът на Чехия.
Последователни ли са Инерком в намерението да закупи дяловете на ЧЕЗ - България?
„Какво се говори във Вашите среди по повод голямото напрежение в България - дали Инерком, оглавявано от г-жа Гинка Върбакова, ще закупува ЧЕЗ? Знаете, че има една комисия в Народното събрание, която удължи своя срок на действие, защото не можаха вероятно да стигнат до някакви конкретни аргументи - за или против тази сделка. Какво се говори във Вашите среди, което можете да го кажете?", попита водещата Илиана Беновска. „Необикновено е, че толкова малка компания си позволява да купи толкова огромна компания. Не е нормално, но не е изключение.", отговори Петър Баран.
За колко е купила ЧЕЗ дяловете си в българското електроразпределение?
„Много добре говорите български!", направи комплимент Илиана Беновска и продължи: „Като не е изключение - за колко навремето ЧЕЗ закупи електроразпределителните дялове, които притежава в момента?". „За 240 милиона евро.", довери полиглотът, владеещ немски, английски, руски, полски, чешки и български език.
„Вие с какъв капитал го закупихте? Вярно, че Вие сте държавно предприятие. С какви средства го закупихте, имаше ли заемни средства?", опита се да уточни Илиана Беновска. „ЧЕЗ не е държавна компания. ЧЕЗ е акционерно дружество, в което мажоритарен собственик е държавата. ЧЕЗ си има също заеми, които ги ползва за оборотен капитал.", прецизира отговора си Петър Баран.
„Колко беше процента при покупката?", настойчива беше в опитите си да узнае размера на заема Илиана Беновска. „Това не знам! Нямам тази информация, но е факт, че ЧЕЗ тогава е имало толкова големи печалби, че е можело да го купи със собствени средства, чешките?", откровен беше събеседникът.
„Чешките средства са били на ЧЕЗ, на акционерното дружество, не на държавата? Не на кредит?", попита Илиана Беновска. „Не! Може частично да е било на кредит, не знам.", дипломатичен беше Петър Баран.
„Питам Ви, за да разберем какви са пропорциите, защото сега Инерком, ако купува ЧЕЗ, ще го купи в голям процент, даже не знам колко, на кредит.", обоснова въпроса си Илиана Беновска. „Съжалявам, че го казвам, но според мен сделка по този начин няма как да се случи. Да го сметнем. Цената е около 300-400 милиона. По публичните изявления на г-жа Върбакова знаем, че около 50 милиона евро са собствени пари. Остават някъде около 270-280 милиона евро, които трябва да се платят. Тоест те трябва да се усвоят чрез кредит. Обаче банките дават кредит само 7-8 години за връщането на парите, не повече. От това излиза, че ЧЕЗ като група и най-вече ЧЕЗ Разпределение като собственик на мрежата не може да си позволи да погасява тези кредити, просто е абсурд, защото това означава, че ЧЕЗ трябва да генерира някъде 27 милиона евро паричен поток, само за да погасява главница, без лихвите. ЧЕЗ са на чиста печалба за миналата година 40 милиона лева, което е 20 милиона евро - най-добрите резултати, обикновено са 10 милиона лева, горе долу. ЧЕЗ няма ресурси, с които да погасява тези кредити. Така че или банките не си разбират от работата и не знаят или...!", недоумяваше финансистът.
Възможните сценарии на сделката за ЧЕЗ.
„Тогава какъв съвет давате първо на ЧЕЗ и второ на българите? Вие и в момента живеете в България, трябва да милеете и за нас. Трябва ли да се продава ЧЕЗ при тези условия.", измести фокусът на разговора Илиана Беновска. „ЧЕЗ като продавач гледа икономически. Ако някой даде парите, като се разбира чисти, не нелегални...", уклончив беше в отговора си Петър Баран.
„Какво съветвате Бойко Борисов?", продължи с канонадата от въпроси Илиана Беновска. „Бойко Борисов!? Политиците нямат някакви силни възможности.", подчерта гостът.
„Три милиона българи могат изведнъж да се окажат под някакъв страшен икономически диктат.", отбеляза Илиана Беновска. „Не вярвам, защото държавата си има достатъчно инструменти как да регулира този бизнес, има си КЕВР.", отвърна Петър Баран.
„Какво ще направи КЕВР, ако Гинка Върбакова стане неплатежоспособна.", попита Илиана Беновска. „Тогава влиза в компанията така наречения „личен" представител, който върши работата на Управителния съвет. Става сложно, защото собственик си остава госпожата.", уточни бившият изпълнителен директор на ЧЕЗ - България.
„Какво Ви е усещането - колко на колко е за и против тази сделка в тоя вид?", продължи Илиана Беновска. „60 процента, че няма да се случи. Или Инерком ще дойде с тотално по-различен модел на финансиране, където няма банки, защото банките трябва да печелят.", прогнозира Петър Баран.
„Каква „скрита" информация имате? Защо продължава да се бави сключването на договора между ЧЕЗ и Инерком? Защо бавят топката?", попита Илиана Беновска. „Това е търговска тайна. Не бавят нищо. Подписан е договорът. Сега Инерком имат девет месеца, за да намери парите. Ако намерят парите и има съгласие от българските институции - КЗК и другите, тогава ЧЕЗ ще прехвърли акциите и дружеството става собственост на Инерком.", потвърди събеседникът.
Исканото от ЧЕЗ увеличение на цената на електричеството.
„Защо ЧЕЗ искат 55% увеличение на нощната тарифа, като тя изглежда стряскащо високо на фона на желанието на другите електроразпределителни дружества, които са с по няколко процента?", смени темата водещата Илиана Беновска. „Трябва да знаем, че има разлика. Има ЧЕЗ Разпределение, което е собственик на мрежата, има ЧЕЗ Електро, което е търговско дружество, нещо като пощенска кутийка, което Ви изпраща фактури. Вие плащате към ЧЕЗ. ЧЕЗ Електро плаща към НЕК. ЧЕЗ Електро явно има проблем с цената, за която купува енергия, защото не произвежда енергия, купува я от НЕК и продава към крайния клиент със загуба - така нареченото кръстосубсидиране. Субсидиране на част от бизнеса, което е на загуба. Това не е нормално, защото ако се иска да се отвори пазар за битови клиенти, трябва да се махне това кръстосубсидиране. Това е причината, защото по принцип на 50% е загубата за продажбата на нощна енергия.", убеден беше Петър Баран.
„Това го говорите само Вие, но КЕВР не го казва.", отбеляза Илиана Беновска.
Настоящето на Петър Баран.
„Вие с какво се занимавате в момента?", зададе личен въпрос водещата Илиана Беновска. „Цял живот работя в енергетиката. Имам си проекти в енергийния сектор.", уклончиво отговори експертът.
„Живеете в България?", продължи Илиана Беновска. „Живея в България!", потвърди Петър Баран.
„Ами да Ви метна ли една здрава българска червена ябълка и да Ви пожелая да продължавате да олицетворявате добрия образ, който имате от нашите отношения и Вашата предишна свързаност с ЧЕЗ и да Ви подаря една книга. Сигурно знаете нашият политик Ахмед Доган, почетният председател на ДПС. Ще Ви бъде много любопитно да прочетете това изключително интересно четиво и да ми кажете после какво мислите за българите. Тениската - „Беновска пита", клубната. Отзад, на гърба, е „защо". Защо напуснахте ЧЕЗ и защо останахте в България?", попита водещата Илиана Беновска. „Аз имах един период в ЧЕЗ, пет годишен, срочен и би трябвало да се преместя в друга държава. Аз не исках, заради личния ми живот. Харесва ми, иначе няма да съм тук. Аз имам за Вас също един подарък, най-любимата ми книга на Ярослав Хашек - „Приключенията на добрия войник Швейк".", завърши Петър Баран разговора си с Илиана Беновска в ефира на „Радио К2" и „Канал 3" на 22 април 2018 година.
