25-02-2018 | 21:52 ч.
Пламен Димитров: Не вярвам нито Гинка, нито Теменужка да са купили ЧЕЗ
Пламен Димитров: Не вярвам нито Гинка, нито Теменужка да са купили ЧЕЗ
Пламен Димитров, президент на КНСБ, в разговор с Илиана Беновска в предаването "Беновска пита" по Радио К2 и Канал 3, коментира актуалните политически теми:
Продажбата на ЧЕЗ.
„Преди труда и капитала да Ви попитам за ЧЕЗ - горещата тема! ЧЕЗ се продавала на фирма, която нямала достатъчно видими финансови активи, нямала достатъчно публична дейност?", попита водещата Илиана Беновска. Пламен Димитров отговори, че има няколко подхода, с които се коментира темата. Единият от тях е формалният подход - да кажем, че това си е сделка, ние сме пазарна икономика, самата сделка се реализира в Чехия, така че няма какво да коментираме. „На мен обаче този пример не ми стига!", заяви президентът на КНСБ.
„Ще Ви дам още един пример, за да Ви надградя! Ние се вълнуваме, че Гинка Върбакова, неизвестна за нас, е купила с неизвестната за нас фирма „Инерком България" ЧЕЗ, но не се вълнуваме, че неизвестната за никого, на 28 години тогава, Корнелия Нинова е приватизирала „Техноимпекс". Също така никак не се вълнуваме, че в същата седмица един друг чех, който се нарича Петр Келнер и бил милиардер, но на мен не ми е известен, този човек, който също не е много известен, придоби Нова телевизия, както си позволих да кажа, която доста токови удари праща сутрин и вечер на зрителите, и това не ни вълнува!", коментира водещата Илиана Беновска. Събеседникът й отговори, че според него всичко трябва да ни вълнува, а ако се върнем назад има и още по-скандални сделки. „Това отваря онзи проблем с приватизацията и нейната не точно ревизия, но нейния преглед, за което говориха и „Патриоти", и премиерът Борисов преди време. Някак си тази тема затихна, понеже ги понатиснаха, някак си - „Недейте да ги правите тези работи, защото са лоши! Как така ще говорите за ревизия на такива процеси, това е много неприятно за инвеститорите, политически неиздържано едва ли не!". И пак го сложиха в ъгъла, макар че хората очакват ако не възмездие, то поне някаква яснота кой какво е купил и с какви пари го е купил най-вече!", категоричен бе президентът на КНСБ. Той продължи, че в този смисъл трябва да поставим и въпросът за сделката за ЧЕЗ - откъде са ресурсите, как точно става това придобиване и защо точно тази фирма е избрана.
„А кой трябваше да го купи, според Вас, коя голяма фирма, имаше много кандидати?", продължи с въпросите си водещата Илиана Беновска. Пламен Димитров отговори, че все пак има институционални играчи, които се занимават с такава дейност и които биха могли да гарантират сигурността и стабилността на 1/3 от енергоподаването в България. „Кой например?", попита отново водещата. Събеседникът й отговори, че не може да посочи точно кой, но все пак има такива играчи. „Аз не вярма, че нито Гинка, нито още по-малко Теменужка е купила ЧЕЗ, аз не вярвам в това!", категоричен бе президентът на КНСБ.
Оставката на енергийният министър Теменужка Петкова.
„А тя защо изгоря - министърката?", попита водещата Илиана Беновска. Пламен Димитров отговори, че очевидно в системата има доста интереси. Той продължи, че всички възможни хипотези, които я свързват с когото и да било играч, най-накрая водят до подобни действия. „Аз смятам, че има и други групи, които очакват развитието на нещата не от вчера и на която Теменужка Петкова пречеше!", заяви гостът.
„Една от тези групи, аз ще я назова, тя скорошно потвърди своето отношение към Теменужка Петкова, беше работодателската, които поискаха нейната оставка заради цените на тока и не уважиха нейната покана, когато тя ги покани на разговор!", коментира водещата Илиана Беновска. Събеседникът й отговори: „Вие сама го казвате! Аз мисля, че следващите дни ще дадат отговори на много въпроси и новият министър на енергетиката, който и да е той, ще бъде гледан под лупа от всички!". Той изрази мнение, че вътре в енергийната система също има напрежение и всяко разбутване на управлението и неяснотата кой и чии интереси ще се сложат на масата, също ще доведе до напрежение. „Така че изобщо не е без значение кой ще оглави Министерството на енергетиката и какви стъпки ще предприеме, за да балансира тези интереси. Аз смятам, че Теменужка Петкова беше успяла да ги балансира, на едно ниво естествено, всеки имаше някакви недоволства, но сега е много важно как ще се развие!", категоричен бе президентът на КНСБ.
Доходите и цените.
„Добре, но как това разклащане непрекъснато влияе върху социалната сфера? Вие непрекъснато вадите, правите предложения - какво е равнището на живот, равнището на заплатите, какво трябва да се направи. Но сякаш това отива, честно казано, извинете ме, но настрана, и Вие го усещате, нали?", попита водещата Илиана Беновска. Пламен Димитров отговори, че в социалната сфера наистина хората много отдавна искат нещо, за което полиците казват - „да де, но това няма как да стане, защото няма пари". За радост обаче част от управлението в момента е разбрало този проблем и затова в Бюджет 2018 е заложено известно увеличение на заплатите в публичния сектор. Това е дало тон и за увеличение на заплатите в частния сектор за което синдикатите говорят от две години - става въпрос за кампанията „Искам сто лева повече". Президентът на КНСБ обясни, че за 2017 г. средната работна заплата за България е нараснала с 105 лева. „Не знам дали е наш успех само, или горещият дефицитен пазар на труда го е придвижил, може би и двете, но в края на краищата трябва да продължава с по-силни темпове, за да могат хората нещо да разберат по джоба си!", заяви президентът на КНСБ.
Пламен Димитров продължи, че другата част на социалната тема е колко струва всичко около нас, а то започва да поскъпва. Притеснително е повишението на цените на хранителните стоки. „Как си го обяснявате, на какво основание поскъпват, нямаме инфлация?", попита водещата Илиана Беновска. Пламен Димитров отговори, че конвергенцията е чакана - когато малко се повишат доходите и търговците веднага опитват нови пазарни цени. Става въпрос за съвсем малки покачвания, но не така стоят нещата с горивата, където повишението е по-голямо и това е довело до инфлация в България за пръв път от 4 години. Президентът на КНСБ обаче уточни, че инфлацията засега все още е малка и е в границите на така наречената здравословна инфлация. „От тази гледна точка аз смятам, че положението е добро на този етап, но то изисква постоянни мерки за компенсиране и догонващо увеличение на доходите, което според мен е възможно. Ние произвеждаме повече, отколкото получаваме!", категоричен бе Пламен Димитров. „Това го говорите вече втора година и какво?", попита водещата Илиана Беновска. Събеседникът й отговори, че именно това говорене дава основание на бизнеса да увеличава заплатите, макар и да роптае. Президентът на КНСБ обясни: „Те твърдят, че производителността ни в момента се е увеличила с толкова, с колкото вдигаме. Защото наистина, ако видим колко се е увеличила реалната ни производителност за миналата година - тя се е вдигнала може би по-малко от половината на това, с което те са увеличили заплатите, тоест това е догонващо увеличение, изпреварващо увеличение на базата на този дисбаланс, който имаме от години между това, което произвеждаме и това, което получаваме. И лека полека приближаваме това, което получаваме, но то още с около 15% е по-надолу в съпоставими величини!".
Пазарът на труда в България. Връщането на българите от чужбина.
Пламен Димитров заяви, че според него в момента може би най-големият проблем е липсата на работна ръка. Според него трябва да мислим как да върнем обратно българите от чужбина, а не как да внасяме работници. В същото време управляващите трябва да мислят как съобразно икономическите възможности да увеличават доходите максимално възможно.
„Знаете, че въпросът с връщането на българите е доста чувствителен, даже имаше едно предложение на човек, който работи в чужбина, той каза - ако ми се осигури нещо като рента, 500-600 евро месечно мисля, че беше, аз ще се върна. Но не заплата, а рента!", коментира водещата Илиана Беновска. Събеседникът й отговори, че не е запознат с въпросния случай. Той продължи, че от 5-6 години КНСБ работи интензивно с българите в чужбина, особено в Германия, Великобритания и Гърция и може да каже, че картината е много различна в зависимост от това дали става въпрос за високо, средно или по-ниско квалифицирани хора. Водещата отбеляза, че в момента като че ли се търсят повече средно и по-ниско квалифицирана работна ръка. Гостът й отговори, че в момента в ЕС почти няма сектори, в които да няма дефицит на работна ръка. Той обясни, че що се отнася до българите в чужбина, по-висококвалифицираните хора получават между две и три хиляди евро, а тези с по-ниска квалификация около 1500 евро. Много от тези хора биха се върнали в България, ако у нас си осигурят доход около 1000 евро на месец. За България това не е непостижима заплата при условие, че в София вече наближаваме средна заплата от 1500 лева, но за останалите райони на страна повечето хора получават между 700 и 800 лева на месец. „Аз смятам, че това за 2-3 години, ако се постави като цел, с изпреварващи темпове можем да стигнем заплати, които са близки до тези нива!", категоричен бе президентът на КНСБ.
„За два случая се сещам. Министър-председателят в едно интервю с един журналист от една телевизия установи, че този журналист взема повече пари от него. А през седмицата КФН мисля, че пусна сведение какво е равнището на заплатите там и се оказаха доста шокиращо високи. Аз съм за това, искам да ме разберете правилно, трябва да бъдат възнаградени добре и съдиите, и управленците, и хората, които носят отговорност, и прокурорите, за да не бъдат лесно купувани, дори и журналистите! Обаче лекарите, учителите, писателите - къде е балансът?", попита водещата Илиана Беновска. Пламен Димитров отговори, че това е много сериозен въпрос. Той обясни, че на предишните избори в Германия Меркел например е предложила да се въведе максимална заплата. Това е предизвикало огромни спорове, но тук става дума за морала в крайна сметка. „Ако ние като общество оценяваме един труд по един начин, който плащаме от нашите данъци, друг труд по друг начин, пазарът оценява съвсем различен по другия начин, тогава очевидно нещо не е наред в отношенията и морално-етичните норми и ценности в това общество!", обясни президентът на КНСБ. Той категорично заяви, че в България няма морално-етични норми, свързани с доходите. Ние упорито дълбаем тези разлики, като официалните разлики вече са 9 пъти, а въпосът за максимална заплата изобщо не се поставя, за разлика от Германия, където официалните разлики са не повече от 4 пъти.
„Ние виждаме, че това, което говорим за задкулисие, за корупционни сделки се поражда и може би от ниското възнаграждение в някои сфери!", отбеляза водещата Илиана Беновска. Пламен Димитров отговори, че от тази гледна точка стои и въпросът със справедливостта в обществото, който е централен, и силното усещане за несправедливост в обществото. Той даде пример с това, че са били увеличени заплатите на полицаите и служителите в затворите веднага са излезли на прост с искане и техните заплати да бъдат увеличени и в крайна сметка са прави. „Тоест всичко върви в една 27-28 годишна липса на рамка кое колко струва и колко би трябвало да струва в рамките на нашите възможности!", категоричен бе Пламен Димитров.
Отношенията между премиера и президента. Напрежението в управляващата коалиция.
„Какво ще кажете за седмото вето на президента Радев върху закона за вторичното разграбване на КТБ? Какво ще кажете за престрелката, която възникна между него и министър-председателя Борисов и даже Радев си позволи да каже, че „Борисов ще разнася шербет на срещата с Ердоган и представителите на високо равнище от ЕС". И как ще коментирате искрите между „Обединени патриоти" и ГЕРБ, докъде ще я докарат?", попита водещата Илиана Беновска. Пламен Димитров отговори, че според него искрите в управляващата коалиция са породени от непремерени амбиции в дадена област на по-малкия партньор. Той заяви, че някои действия са много неразбираеми. „Аз не разбирам как патриотът Валери Симеонов, който беше много борбен да направим стената, пардон, оградата с Турция, за да спрем всички, които влизат нерегламентирано в България, през седмицата в парламента беше най-ревностният защитник и внесе предложения и те минаха на второ четене в комисия, въпреки нашите обструкции, да отворим пазара на труда и да вкараме каквито си искаме чужденци без пазарен тест, без да ги мерим кой какво знае и кой какво може! Някак си затворихме границата през мрежата, а я отворихме през летищата и автогарите! Това е нелогично, неразбираемо и няма нищо общо с патриотизма!", категоричен бе президентът на КНСБ. Той добави, че вероятно има и други причини за възникването на неразбирателства в управляващата коалиция, още повече, че партиите от „Обединените патриоти" също имат сложни взаимоотношения.
Що се отнася до отношенията между президента и премиера Пламен Димитров заяви: „Аз не съм политик и не се намесвам да коментирам, особено когато двама генерали са си извадили, какво са си извадили не знам, но са си извадили пищовите, за да си ги мерят!". Той продължи, че в момента всички имаме нужда от институционално спокойствие, не само заради европредседателството, а и заради самата икономика. Президентът на КНСБ беше категоричен, че всяко едно политическо влияние върху икономиката вреди на главната цел, а именно по-високи доходи за хората, защото хората чакат преди да заминат и когато видят, че няма шанс за по-високи доходи - избират чужбина.
„Песимистично малко, но работно! Започваме работа по връщане на българите, може би трябва да засилим малко повече, и започваме работа по справедливо заплащане, което може да си позволи икономиката! Благодаря Ви много!", заяви водещата Илиана Беновска с което завърши своя разговор с Пламен Димитров в предаването "Беновска пита" по Радио К2 и Канал 3 на 25 февруари 2018 година.
