14-06-2018 | 18:42 ч.
Милена Дамянова: Премиерът уважава президента на Македония, но няма как да се месим във вътрешните работи на друга държава
Милена Дамянова: Премиерът уважава президента на Македония, но няма как да се месим във вътрешните работи на друга държава
Милена Дамянова, народен представител от ПГ на ГЕРБ, председател на Комисията по образованието и наука, член на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите, в разговор с Клара Маринова в ефира на „Радио К2", заяви позиции по следните теми:
Бойкотът на премиера Борисов и министър Захариева спрямо македонския президент Георги Иванов.
„Здравейте, г-жо Дамянова! Преди да заговорим с Вас по професионалните теми, свързани с Комисията по образование и наука, днес - интересно събитие, важно събитие, при това доста противоречиво! Посещение в България на македонския президент Георги Иванов, среща с неговия български колега Румен Радев, но отказана му среща от премиера Борисов и външния министър Захариева! Премиерът Борисов вече се прибра от своето пътешествие в Израел и Палестина, даде извънредна пресконференция на летището, но какъв е Вашият коментар? Това нормално ли е - да му бъде отказана среща? Трябваше ли да се срещнат?", обърна се водещата Клара Маринова към своята събеседничка. „Вие казахте, че премиерът е направил вече своя коментар. Няма как да кажа нещо по-различно от това, което вече сте чули! Няма как ние да се месим във вътрешните работи на друга държава! Целта ни е Македония да стане член на Европейския съюз, на НАТО, но без това споразумение (споразумението с Гърция за промяната на името на Македония - бел. авт.) това няма как да се случи!", дипломатично отговори Милена Дамянова.
„В международните отношения - подобни решения са доста безпрецедентни! След като той е гост в България - не знам дали трябваше да му се отказва среща, защото имаме достатъчно много двустранни неща, за които да си говорим, и общо взето да го приемат - външният министър и министър-председателят! Не знам, много съм смутена!", сподели мнението си Клара Маринова. „В тази ситуация реакцията на премиера и решението е правилно! Той сподели с Вас, журналистите, че уважава президента на Македония, но при тази среща, която имаше вчера, ако изобщо можем да я наречем среща (изпълнената с враждебност кратка среща между премиера на Македония Зоран Заев и президента Георги Иванов, на която държавният глава на западната ни съседка е бил информиран за постигнатия компромис с Гърция относно промяната на името на западната ни съседка - бел. авт), при ситуацията в момента - България не може да демонстрира заемане на страна! Важно е споразумението да се подпише!", обясни родената през 1976 г. в гр. Силистра народна представителка.
„Е, това нямаше да демонстрира заемана на страна, защото заемана на страна е да кажеш - този е прав, този е крив! Ние в случая нямаше как да заемем страна. Ние сме подписали договор и стъпваме на негова база!", вметна Клара Маринова. „Не е спокоен момента в Македония, така че смятам, че решението на премиера беше правилно!", отчете магистърът по Унгарска филология от Софийския университет „Св. Климент Охридски".
Рекордно високите резултати от матурите на зрелостниците.
„Продължаваме с Вашия професионализъм. Най-обсъжданата тема напоследък е, разбира се, матурата на четвъртокласници, на седмокласници и на завършващите средно образование! Показаха се високи резултати на дванадесетокласниците! Как си обяснявате този факт? Какви са резултатите от матурите и на малките, в четвърти клас, и на по-големите, в седми клас? Доволни ли сте от това, което показаха учениците, доволни ли сте от това, което са направили преподавателите за тяхната подготовка?", смени темата на разговора Клара Маринова. „Тепърва предстои да се правят задълбочените анализи на резултатите от външните оценявания на четвъртокласниците, от външното оценяване на седмокласниците и от държавните зрелостни изпити, на които се явиха дванадесетокласниците. Няма как, една седмица след резултатите, да имаме задълбочен анализ, но се надявам министерството и регионалните управления по образованието, заедно с учителите, да направят тези анализи, тези разбивки на резултатите по критерии, да направят своята оценка, за да могат резултатите в следващата година да бъдат още по-добри. Действително резултатите на зрелостниците са по-високи! Това, което мен ме радва, е, че близо 50% от зрелостниците са предпочели да пишат есе, а интерпретативно съчинение - малко над 32%. В миналите години съотношението беше различно. Това е една положителна тенденция! Не мога да кажа, че съм доволна от резултатите на седмокласниците! Твърде много слаби оценки - и по математика, и по български език и литература! Тук наистина е нужен много сериозен анализ, сериозен анализ на задачите, които се дават. Сред първите училища, с най-високи резултати при седмокласниците, са училищата с ранен прием по математика, тоест това са математическите гимназии с прием в пети клас. Целта на външното оценяване не е да караме децата и техните родители да посещават частни уроци и частни школи. Целта на външното оценяване е да се направи анализ на системата, за да се види къде трябва да подобрим - било то в учебните програми, било то в методите на преподаване, така че наистина децата да придобият уменията, които искаме, които след това ще ги направят успели млади реализирали се хора на пазара на труда, а не да отчитаме година след година все по негативни тенденции, каквито отчетохме в началото на тази седмица на един форум, организиран от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Задачите трябва да бъдат съобразени с нивото и самата учебна програма. При положение, че имаме толкова слаби оценки, при положение, че най-добри резултати показват децата, които са с ранен прием в математическите гимназии, знаете, че там има много допълнителни часове по математика, съвсем различни задачи се решават - това означава, че не сме оценили правилно нивото на задачите, които трябва да дадем за това външно оценяване. Като председател на комисия ще изискам специално заседание на тази тема. Ще искаме сериозен анализ в началото на септември от министерството, за да предприемаме мерки, за да подобряваме работата и наистина да имаме качествено образование. Инвестираме в учителите. При добро изпълнение на бюджета - можем да очакваме следващото увеличение на учителските заплати още от тази есен", заяви полиглотката, владееща унгарски, английски и френски език и ползваща руски и китайски език.
„Не минаха и тези матури без леки скандали на темата - грешни задачи! Доколко бяха грешни - някои казват, че са грешни, други, че не са грешни, но във всички случаи се внесе отново смут в децата и в родителите! Защо така се получава, при толкова взети мерки и при толкова много подготовка? Все има някъде някакъв проблем с темите и задачите, които се дават!", продължи Клара Маринова. „Дали е имало грешка в задачата, специално по български език и литература, или не - различни са мненията на експертите и на учените, както всички видяхме. Самият факт, че един такъв въпрос за държавен зрелостен изпит предизвиква такива дебати сред експертите - означава, че мястото на този въпрос не е в матурата! Когато се подбират задачите, когато се изготвя банката с въпросите - трябва много внимателно да се преценяват всички въпроси, да се оглеждат от всички страни, за да няма такива разнопосочни тълкувания, за да се всява смут. Съответните експерти, които носят отговорност за изпитните материали по български език и литература, по математика - там също се оказа, че има грешка - ще понесат своята отговорност, за да могат следващата година да бъдат по-внимателни. В никакъв случай не трябва да предизвикваме такъв стрес, защото това отвращава децата от училище, това напряга родителите! Трябва да помогнем на децата да намерят смисъл в училището, в ученето, в живота, а по този начин не го правим!", констатира Милена Дамянова, която е завършила специалност Финансов мениджмънт в Стопанската академия „Димитър А. Ценов" - гр. Свищов.
Има ли разлика в подготовката на учениците в големите и малките населени места?
„Госпожо Дамянова, Вие като председател на комисията не може да нямате впечатление - има ли разлика в представянето на децата в големите градове, в това число и столицата, малките населени места и още по-малките населени места, защото Вие говорите тука за специално обучение по математика и така нататък? Има ли разлика в подготовката на децата?", попита Клара Маринова. „В качеството ми на заместник-министър на образованието в първия мандат на г-н Борисов - мога да кажа, че съм посетила много училища в различни краища на България. Мога да кажа, че имаме училища в малки населени места с изключително добро образование, с много мотивирани учители, с директор, който може да мотивира и родителите включително да участват активно в образователния процес, в живота на училището. В същото време имаме училища в големите градове, които не могат да се похвалят с такива добри резултати. Много зависи от директора - как ще подбере екипа си, как ще го мотивира да работи. Зависи изключително много и от учителите. Ето затова са и новите заплати, допълнителните добавки, които са включени в колективния трудов договор за подкрепа на учителите, за да могат те да бъдат мотивирани да работят добре с децата. И в страната, и в София имаме много мотивирани учители, учители, които се вслушват в естественото детско любопитство и го подкрепят, насърчават децата да задават въпроси, да откриват сложни отговори, не просто да запаметяват факти! Има прекрасни учители и в София, и в цялата страна, но ми се иска те да бъдат повече! Това е нашата цел!", разясни бившата хонорувана асистентка в Софийския университет „Св. Климент Охридски".
Липсата на достатъчно квалифицирани кадри на трудовия пазар.
„Споменахте за форума с работодателите, няколко думи за него", заинтригува се Клара Маринова. „Това беше един форум, на който се разискваха различни локални проблеми. Опитахме се намерим глобални решения. Това, около което се обединиха всички участници, че е необходима една национална карта на професионалното образование, като тук нямам предвид просто на една карта да се нанесат професионалните гимназии. На тази карта трябва на общинско ниво да се нанесат работодателите, бизнесът, който съществува, да се видят професионалните училища, да се видят висшите училища, там където те съществуват, за да може да се планира план-приемът за следващите години, за да се видят какви са тенденциите и да нямаме този недостиг на кадри на пазара на труда. Такава платформа София разработва в момента, и се надяваме тя да мотивира всички останали общини, за да има смисъл и от форумите, които организираме. Очакваме следващата седмица Министерството на образованието и науката да внесе в Министерски съвет изменения в Закона за професионалното образование, с които да дадем възможност на дуалната система да се прилага в национален мащаб и да се преодолеят проблемите, които работодатели и училища изпитваха в последните две-три години, от гледна точка на регулиране на договора, който сключват учениците с работодателите, ваканциите на учениците, които също се оказаха проблем, когато учениците трябва да сключат договор по Кодекса на труда и ред други детайли, които пречат на доброто развитие на дуалната система в България. Амбицията ни е до началото на учебната година тези промени да станат факт", увери Милена Дамянова, представлявала България в Международното бюро по образованието на ЮНЕСКО.
„За никого не е тайна, че работодателите, пък и не само работодателите, крайно недоволстват от недостига на подготвени кадри в България! Причините са много, сега няма да се спираме на тях, но ми се иска да ми кажете - във Вашата комисия какво замисляте, защото явно трябва вече да се замисляме за подготовката компетентни, висококвалифицирани кадри в България? Все по-тежък става този въпрос!", със загриженост констатира Клара Маринова. „Това, което споделих за професионалното образование, за дуалното обучение, мога да кажа, че е успех, както на нашата комисия, така и на икономическата комисия, на социалната комисия в парламента. Само преди по-малко от два месеца имахме съвместно заседание, на което възложихме на тримата министри, които бяха поканени, да постигнат съгласие и да предложат измененията до края на месец април, обсъдени с работодателите, така че дуалната система да заработи и този недостиг на кадри да бъде преодолян. По едно последно проучване, с което се запознах, 40% от анкетираните от бизнеса смятат, че след няколко години бизнесът им ще спре да се развива поради недостиг на кадри! Другото, с което ние допринасяме, е стартирането на инициативата за кариерно ориентиране на учениците в прогимназиален етап. Съвместно с бизнеса представяме всяка една професия така, че децата да могат да направят информиран избор, да се запознаят с млади хора, които вече са се реализирали с тези професии в България и по този начин да ги ориентираме в избора им след седми клас", завърши Милена Дамянова разговора си с Клара Маринова в ефира на „Радио К2" на 14 юни 2018 година.
Можете да чуете цялото интервю ТУК
