06-04-2014 | 21:16 ч.

проф.Васил Стефанов: Стефан Данаилов като влезе в политиката коректно не ангажира Народния театър

проф.Васил Стефанов: Стефан Данаилов като влезе в политиката коректно не ангажира Народния театър

Разговор на Илиана Беновска, „Радио К2", с проф. Васил Стефанов, театровед.

Илиана Беновска: Вие слушате „На 6-ия ден ", седмичното обзорно предаване по „Радио К2", днес на 5-ти април, аз съм Илиана Беновска и казвам с удоволствие добър ден на следващия гост в студиото, а това е проф. Васил Стефанов, театровед. Добър ден, професоре.

 

проф. Васил Стефанов: Добър ден.

 

Илиана Беновска: Добре дошъл и хайде да поговорим малко за духа, духовността, изкуството, онези позабравени в днешно време стойности, а и много малко третирани от нас, журналистите,напоследък.

 

проф. Васил Стефанов: Удоволствие е такъв разговор.

 

Илиана Беновска: Конкретният повод  да Ви поканя е Вашата нова книга:  Васил Стефанов, „Народният театър като съдба. Дописан дневник" сте озаглавили с това подзаглавие. Нека да напомня на уважаемите слушатели, че Вие бяхте на два пъти директор на Народния театър и оставихте своя отпечатък. Първият път беше между 1990-1999 година и вторият път беше между 2003-2008 година. Защо, проф. Стефанов, решихте на напишете този дописан дневник за Народния театър като Ваша съдба?

 

проф. Васил Стефанов:  Написал съм този дневник не, за да го публикувам някога, написал съм го за себе си като...

 

Илиана Беновска: Ама това сте го писали през тези дни и години, всеки ден.

 

проф. Васил Стефанов:  Да, това е истински дневник. Това не е съчинение, което специално по някакъв случай съм го направил. Това е реален дневник, в който са се описали някои от основните събития, които са се случили по време на моето първо директорство в Народния театър, т.е. в периода между 1990 и 1999 година.

 

Илиана Беновска: By the way 1999 година по политически причини ли бяхте сменен?

 

проф. Васил Стефанов:  Не, не мисля, че имаше политически причини, въпреки че моята оставка беше в някакъв смисъл предизвикана. Поводът беше един нереално нисък бюджет на театъра, тогава се боравеше в онова време с милиони и в бюджета липсваха между 200 и 300 милиона, които нямахме от къде да ги намерим и след неколкократни опита на най-високо ниво в министерството да обясня какво е състоянието на театъра, без да получа...

 

Илиана Беновска: Кой беше министърът тогава, Елка...

 

проф. Васил Стефанов: Не, тогава беше Ема Москова.

 

Илиана Беновска: Ема Москова, аз пък Елка. Точно за нея исках да питам.

 

проф. Васил Стефанов: По времето на нейното министерство подадох оставка като жест на отчаяние, че съм поставен в ъгъла и, разбира се, след моята оставка и след като се намериха заместници на моето място, намериха и парите.

 

Илиана Беновска: Вие сте човек, който се занимава с анализ и с писане, умеете да наблюдавате нещата и да намирате техния смисъл. Тази книга, като я прочете някой, какво искате да разберат хората? Вашата история лична ли, историята на знаковия театър Народния театър във време на промени или...

 

проф. Васил Стефанов: По-скоро второто. Въпреки че това е дневник.

 

Илиана Беновска: То едното е преплетено с другото.

 

проф. Васил Стефанов: Разбира се, защото дневникът е едно описание на историята на театъра, видяна през очите на директора, така или иначе това е нещо субективно. От друга страна реших да публикувам този дневника просто, защото периода 1990-1999 година беше много динамичен и за самия Народен театър, и въобще за развитието на театъра ни, и в тази динамика сума ти факти останаха или недочути, или просто незабелязани.

 

Илиана Беновска: Или просто игнорирани.

 

проф. Васил Стефанов: И някои направо игнорирани. Но в един подобен дневник читателят ще научи неща, които няма и откъде да научиь, защото те са буквално от кухнята на театъра и дори, бих казал, от кухнята на директора. Просто директорът знае някои неща повече от другите в театъра, това е нормално, той е човекът, който стои начело и събира в себе си цялата информация, но мисля, че този, който има желание така да прочете с добро чувство този дневник, ще види една върволица от събития, които са причинно-следствено свързани и по този начин ще разбере някои от случващите се събития в живота на Народния театъра, и някои от моите управленски ходове.

 

Илиана Беновска: Хайде да Ви попитам, проф. Стефанов, така. Кое е най-вълнуващото за Вас събитие, което Ви се е случило в този период разделен на две, както казахме, 1990-1999 и 2003-2008 година като директор на Народния театър? Какво Ви хрумва сега в момента, като Ви зададох въпроса? Какво си представихте?

 

проф. Васил Стефанов: Няма никакво колебание, че най-драматичното събитие в тези девет години за мен беше...

 

Илиана Беновска: Щастливо с драматично в едно ли е?

 

проф. Васил Стефанов: Моля?

 

Илиана Беновска: Казах щастливо, а Вие драматично. Добре, разкажете драматичното събитие, а после ще кажете драматичното.

 

проф. Васил Стефанов: Драматичното събитие е т.нар. пенсиониране на най-големите звезди на Народния театър.

 

Илиана Беновска: Знаех си.

 

проф. Васил Стефанов: А най-щастливото ми събитие...

 

Илиана Беновска: Чакайте малко, довършете за драматичното. Защо беше драматично? Не трябва ли тези хора да си отидат, да отстъпят място на по-млади и да бъдат поканвани от време на време, когато е нужно да бъдат на сцената или е убийствено за тях. Целият им живот е минал и да им кажеш - дотук беше, вече си ненужен, живей, нямаш значение.

 

проф. Васил Стефанов: Вижте, в онова време, когато всичко това се случваше, аз нямах много възможност да разсъждавам надълго по тези неща