20-11-2012 | 11:33 ч.

Не БСП ще спаси България

Не БСП ще спаси България

Всичко зависи от нас, можем да изберем да избегнем отговорността или можем да изберем да променим парадигмата.
Боно, U2

 

Когато болката се предозира, пише в наръчниците на ЦРУ, ефектът е обратен: вместо покорство се провокира неподчинение.
Така че политиците трябва да се отнасят с повишено внимание към натрупването на умора сред електората.

Гледам кадрите от съботния митинг на БСП и си мисля, че точно тези, които ръсят клишета от трибуната, всъщност имаха практически всички лостове да променят действителността, но предпочетоха да бъдат банално незаинтересовани. Въпреки че Орешарски беше изключително добър финансов министър, по време на своето управление БСП нямаше никаква стратегия за възраждане на страната.

Кабинетът Станишев работеше отчетливо по схемата 3-5-8, а корупционните практики бяха издигнати в ранг на държавна политика. В това отношение управлението на Станишев не беше по-различно от всички други. Затова е леко неприлично днес лидерът на БСП остро да заявява: "Трябва да спасяваме България!" Прав е наполовина. Трябва да я спасяваме. Но от кого?! Нашето западащо общество има нужда от спешна битка срещу партокрацията на един съвкупен политически елит.

Елит, който просто разменя местата си, като запазва механизмите на източване и собственото си възпроизводство. Елит, който не успява да модернизира страната, защото няма идея как да се излезе от блатната ситуация на нищо непроизвеждаща икономика. Ние все още нямаме политик, който като френския президент да има смелостта да заяви: "Няма да позволя Франция да стане просто туристически резерват."

Неспособността на десницата да представи идеите си извън конфликта на отминалия век - "комунисти-декомунизатори" - решително допринася за силните позиции на БСП в електоралното пространство. Дълбокият комплекс на десницата, че няма нищо общо с историческото дисидентство в Европа, обостря омразата  към всичко, що не се кълне в нея самата.

Така самовлюбено и истерично тя отблъсква от себе си дори генетични и исторически свои привърженици. В опразненото  телесно и емоционално пространство се настаняват всевъзможни нови формации, подхранвани от изобилното  бездарие, като ГЕРБ, "Движение България на гражданите" и пр. ГЕРБ никога не е бил резултат от протестен вот на избирателя, а просто отегчен вот на бягство от похабените вече спектакли на омраза.

В България капитализмът се оказа просто начин да се запази това, което е останало от комунизма - връзките, обогатяването от държавния ресурс, привидна свобода, но всъщност контролирана, манипулация на изборите, двуличен политически език, и т.н. Тази подчертана фалшивост създава широки полета за неучастие сред електората и полета на бърза подвижност. Избирателите не се привързват трайно към партиите, те са омерзени или безразлични. Вероятно ще дойде ден, когато злоупотребата с политическите лъжи ще провокира възникването на реформистки групи, които ще се борят за победа на нормалността.

"За нас смисълът е не само да се измете това вредно управление. Ние искаме мандат от хората за промяна, която е дълбока, която дава перспектива за възраждане на българската страна" - казва още Станишев. Съгласни сме, съгласни сме!! Искаме дълбока промяна. Големият въпрос е: способна ли е БСП да извърши тази промяна, за която говори в политическите си клишета и лозунги?! Може ли БСП да излъчи агенти на Просвещението? Може ли да впрегне националното съзнание в изграждането на една нова България от друг порядък? Има ли стратегия срещу обезлюдяването на цели региони?! Има ли решение за буламача в образованието? За ужаса в здравеопазването?! Отговорът е: не.

БСП за разлика от ГЕРБ има кадрови потенциал, но няма воля за промяна, тя е основна, съставна част от порочния кръг. Нашата страна е икономически антилиберална, независимо от плоския данък, тъй като изцяло бизнесът се захранва от властта.

 
Не е ли удобен на властта, бизнесът лесно се затрива, което изключва всякакви автономни действия. Затова политическото лакейство и корупцията са се превърнали в норма. И ако следващото ново поколение не направи революция срещу статуквото, ако не стане фактор на критичната мисъл, ако не генерира идеи за възход на нацията, ние сме обречени да се търкаляме надолу.

Да, г-н Станишев! Трябва да спасяваме България! Но на вас, политиците, ужасно ви липсват две неща: държавническо мислене и обич. Обич!!! Понякога дори чужденци са сторвали едно или друго полезно за България, привързвайки се към малката ни държавица. Батенберг казва на сестра си: "Ако българите поискат моя труп, нека бъда погребан в София." Вдовицата му изпраща в България два вагона с документи и вещи, повечето от които днес са изчезнали. Това е старият наш маниер да не опазваме миналото си, да нямаме култура на спомена. Да сме безразлични. За да успее един управленец да измъкне България от дълбоката невъзможност, той трябва да я обича наистина и трябва, както казва Кисинджър, "да притежава силата да наблюдава хаоса и да намери в него материал за съзидание".