15-10-2012 | 15:08 ч.

С данъка върху лихвите започва мъчителният край на утопиите

С данъка върху лихвите започва мъчителният край на утопиите

Валери Найденов

Hовият данък от 10 на сто върху лихвите е незначителен и очевидно неизбежен, но той предизвика такива Радини вълнения във финансово-утопичната общност, гаче ли иде башибозукът. Причината не е в самия данък, а в края на една утопия, която псевдоинтелигенцията слуша зяпнала вече десетина години.

Някои хора май наистина повярваха, че благодарение на плоския данък от 10 на сто България е открила философския камък и вече е остров на стабилността и благоденствието. Но как така само България бе осенена от тази благодат? Другите народи да не са по-прости? Сега, когато утопията се разпада пред очите им, те страдат душевно и дори изпадат в гневни състояния. Моят съвет е един - свиквайте. Ако не можете без приказки, четете Братя Грим.

Спомняте ли си, че само преди 1 (една) година Симеон Дянков се опита да забрани новите данъци чрез текст в конституцията? И че беше на косъм от конституционното мнозинство в парламента? Какво написах аз тогава? Че ако този проект мине, само след една година властта ще се види в чудо.

Е, това време дойде и читателят вече знае на чия страна е истината. Данъкът върху лихвата е данък върху доход.  Днес той щеше да е забранен от конституцията
и Дянков нямаше да може да го прокара без едно невъзможно конституционно мнозинство в парламента.

Сравнете тогавашните либертариански заклинания с последното интервю на финансовия министър, в което предлага не само данък върху доходите от лихви, но и данък върху финансовите трансакции. И - опази, Боже - връщане на прогресивното облагане в обозримото бъдеще!

Дянков 2012 се оказва върл противник на Дянков 2011. Жалко, че няма как двамата да се срещнат в телевизионен двубой. Свидетели сме на едно салтомортале на идеите, което явно подготвя почвата за изборите догодина. Днес малко хора помнят, че през 2009 г. ГЕРБ обеща да свали плоския данък на 7 процента. Нищо чудно догодина ГЕРБ да обещае прогресивни данъци, семейно облагане, освобождаване на най-бедните и връщането към всеобщо здравеопазването тип "Семашко". БСП вече взе този завой на последния си конгрес, нормално е ГЕРБ да последва и дори да изпревари, тъй като в него преобладават отличниците по боевата и политическа подготовка.

Много хора ще кажат, че това е предизборна демагогия. Но защо новата демагогия е диаметрално противоположна на старата демагогия? Защото дойде време за смяна на демагогиите. Приказката свърши, това е положението. За разлика от утопистите из мозъчните тръстове един финансов министър понякога е принуден да види шаечната правда.

Иначе данъкът върху лихвите не е никаква драма. За хората той е незначителен - 10 на сто от 4 на сто. Ако на 1000 лева влог лихвата е 50 лева годишно, удръжката е 2 лева. Все пак, облага се доход, а не потребление или основен капитал. Съществува във всички държави,освен в България. Какво толкова? Има много  по-убийствени  данъчни  възможности, като например облагане на наследствата и имотите, допълнително вдигане на акцизите върху горивата, забрана на селските казани за ракия и така нататък, и така нататък. Трябва да благодарим на Божията благодат, че след 4 г. криза ГЕРБ още пипа боязливо и не се решава да обърне дебелия край на данъчната тояга.

Разбира се, на родните анархокапиталисти винаги им се привиждат огромни неизползвани резерви, скрити на босия в опинците - става дума за "сивия сектор", който според едни е 20 на сто, според други е 40 на сто, а за мургавите наши братя е 100 на сто от икономиката. Според идеолозите от Института по пазарна икономика, стига само ГЕРБ да каптира циганската икономика и бюджетът ще цъфне и ще върже. Как обаче ще стане това на практика? Може би трябва да сложим касови апарати на боклуджийските кофи? След като дори Сталин, Брежнев и Тодор Живков не успяха да премахнат сивия сектор, как ще го направи Бойко Борисов?

Сивият сектор е нормално и дори необходимо явление в "дуалистична икономика", каквато е българската. Когато официалната икономика изхвърли част от народа от своя подслон, той се спасява в сивата колиба, къде да отиде? Това е много разработена тема в различните теории на развитието, но кой ти чете? Българският либертарианец от ИПИ работи с наръчника на активиста, който му се изпраща от института "Катон" в САЩ. Сценарият винаги е един и същ - докарай народа до просешка тояга, а като започнат бунтове - обвини комунистите и ДС.

Бившият министър Трайчо Трайков, който си беше лобист на ЕВН, но очевидно не бе лишен от познания и всекидневен разум, изрече една проста житейска истина - "По -добре сива икономика, отколкото никаква". И веднага десните утописти го наскочиха, все едно че Бога е разпнал. Истината у нас не се прощава, дори когато я казва свой човек.

Най-големият и най-достъпен резерв на българския бюджет тук и сега е в съвсем друга посока - става дума за данъка върху финансовите трансакции, който все по-често се предлага и в ЕС, и в ООН, а десетки държави вече го въведоха. Точно за България той е най-необходим и най-неизбежен.

Това е така, защото на планетата няма по-източвана държава от България. Дори африканските народи не са били толкова източвани при колониализма. Няма друга държава, в която 80 на сто от банковата система да е чужда, всички природни богатства и естествени монополи да са в чужди ръце, както и търговията на едро, водата, електроразпределението и така нататък, и така нататък, та дори и безалкохолните напитки. Където има някакъв финансов поток, все е каптиран от чужда кампания.

Вместо trickle-down, както гласи утопията на пазарниците, в България, се наблюдава trickle-out (вместо просмукване надолу, просмукване навън). Цялата добавена стойност в българската икономика емигрира. Един данък върху това изтичане може би най-добре ще закърпи бюджета, без да дере още една кожа от българското население.

Тази мярка, която някои не съвсем коректно наричат "данъка на Тобин", ще ограничи и най-рисковите финансови спекулации, при които играчите правят залози като в казино. Това е особено важно за България, тъй като според теорията и практиката всички валутни бордове завършват със спекулативна атака.

Видяхме как действа тази атака през 1996 и 1997 г., но така и не разбрахме, че това не е вражеска конспирация. В момента, в който резервът се свие достатъчно, компютрите на големите хедж фондове ще светнат и те ще започнат да залагат срещу българската валута със скорост милион операции в секунда. Тези спекули са напълно автоматизирани и се ръководят от програми, писани от нобелови лауреати по математика.

 И единственото, което може да ограничи щетите, е именно "данъкът Тобин". При спекулативните атаки не се залага лев за лев. Там срещу 1 лев налични пари се залагат най-малкото 10 лева на кредит, така че рискът е десетократен. В такъв случай 1 процент данък върху трансакцията се превръща в 10 процента спрямо реалните пари. Тогава скоростните операции "на марж" стават неизгодни.

Данъкът върху транзакциите в различни форми и периоди се прилага в Белгия, Финландия, Франция, Швейцария, Гърция, Япония, Индия, Перу, Сингапур, Полша, Швеция и редица други държави. Ако не беше яростната съпротива на Великобритания ЕС досега да го е наложил. А Великобритания се съпротивлява, тъй като тя е главното седалище на хедж фондовете. Напоследък дори възникна идея ООН да наложи подобен данък на целия свят, а с приходите да помага на гладуващите народи.
В крайна сметка и данъкът върху трансакциите, и прогресивното облагане ще се върнат в България. Щом дори един върл неолиберал като Дянков го признава, значи е неизбежно. Трагедията е, че у нас първо идва катастрофата, а едва след това - поумняването. Винаги след дъжд качулка.

Ако Дянков и мислителите от ИПИ бяха истински макроикономисти, щеше да им е ясно, че плоският данък бе въведен в най-неподходящия възможен момент  - в навечерието на кризата. Не може да си макроикономист, ако не разбираш как действат при криза мултипликаторите и акселераторите, тези конници на апокалипсиса, които умножават и най-малкия спад на потреблението десетократно и стократно. Кризата трябва да се спре още преди да е засмукала икономиката във водовъртежа. Закъснението бе фатално.
И най-мощната спирачка на кризата е именно прогресивното облагане. Българският политик махна спирачките на колата точно преди тя да се засили по нанадолнището, и се кани да ги сложи обратно чак след катастрофата. Естествено, той никога няма да си признае грешката. Днес и Станишев, и Дянков твърдят, че въвеждането на плоския данък през 2008 г. е било много правилно, но вече наближавало времето той да се отмени.

Но какво ни гарантира, че ако икономиката се пооправи, те няма пак да го върнат и пак да вкарат икономиката в спирала? Нищо. Хората са си същите, идеите и интересите им пак са си същите. Значи България има нужда от нови хора и нови идеи.