25-04-2026 | 19:10 ч.

Беновска: Още преди да се пробудя бях щастлива

Илиана Беновска, в youtube ТВ Беновска пита-Радио К2, фейсбук страницата на предаването "Беновска пита", профила Iliana Benovska, Радио К2 и Канал 3 на 25-и април 2026 година.

Беновска: Още преди да се пробудя бях щастлива!

 

 

Илиана Беновска, в youtube ТВ Беновска пита-Радио К2, фейсбук страницата на предаването "Беновска пита", профила Iliana Benovska, Радио К2 и Канал 3 на 25-и април 2026 година. 

 

 

Илиана Беновска: 25 април 2026 г., живеем вече в Прогресивна България! Не го забравяйте, уважаеми българи! Хайде да видим обаче дали Радев ще може да изпълни и моята мечта, която сигурно е и ваша мечта! Разпознахте я, ние я излъчваме не за първи път - „Още преди да се пробудя се чувствах щастлива!"! Дали така ще се чувстваме по време на управлението на Радев и „Прогресивна България"? Нека да видим!

Още преди да се пробудя се чувствах щастлива. Носех се, като лятно облаче, на повърхността на съня и знаех, че съм си аз. Вятърът лекичко ме носеше в синьото небе и знаех, че докато съм спала не съм се превърнала в някоя друга. Че съм си останала такава, каквато бях преди да заспя - просто аз. Чувствах се безгрижна и нова, готова да преживея всичко такова, каквото е. Имах по пет пръста на всяка ръка и на всеки крак - значи, приличах на останалите. Значи, и аз съм като тях. А, те са като мен. Значи, ще успеем да се разберем. Усещах се сякаш имах рожден ден. И, знаех защо е така. До мен тихичко похъркваше той, а недалеч от него сладко дишаше детето ни. И те имаха по пет пръста на всяка ръка и на всеки крак. И те щяха да се събудят с чувството, че имат рожден ден, защото щяха да знаят, че имат мен. Приличаща на тях. Тяхна. С по пет пръста на всяка ръка и на всеки крак. Някакво врабченце се разхождаше наперено по перваза , въртеше се насам- натам и чуруликаше, че се е събудило, че има това и това, и че може да чурулика, че майка му и баща му са се събудили, че имат същото, което има и то, и че могат да чуруликат. Черницата отвън също се беше пробудила и си шумолеше някаква своя песен, прането на въжето също се беше пробудило, и тихичко си плющеше. Въздухът също се беше пробудил и си въздишаше неговата си песен, оттатък майка ми също беше будна, и си припяваше нещо, палачинките в тигана цвърчаха, радиото мърмореше, баща ми боботеше, дори възглавницата под главата ми си мрънкаше нещо и всичко беше толкова хубаво, светло и празнично, че на мен ми се прииска цял живот да остана така - в това легло, в тази стая, в тази къща, на този свят.

 

Ето така искам да се събуждам сутрин - да изпитвам простички, нормални, човешки чувства. И като отворя вестника да чета компетентни и отговорно написани анализи за политиката на управляващите и за поведението на опозицията. Но е точно обратното. Сутрин пускам телевизора и разни услужливи водещи задават услужливи въпроси на управляващите. И в очичките им се чете надпис, като в анимационен филм: „Колко сте велики!"

 

И фалшифицират живота ни разни Кирчовци, Кокорчовци, Лени, Деляновци, Бойковци, Радевци, Корнелии... Урсули стават трилионери, като ни забиват  убийствени ковидваксини.

 

Чий Христос ще възкръсне? На България или на заробилите я фалшификатори?

 

Докато търпим безропотно лица, които нямат ценз, нямат ценностна система, нямат знания, ум и мъдрост няма да постигнем мечтата си за законова и развита държава, не е ли ясно?!

 

Да, гордеем се, че нямаме пленено в битка българско знаме, но не съзнаваме ли, че злобата и цинизмът в живота ни пленяват великия ни български национален дух и ни превръщат в тъпо, покорно стадо?

 

Аз съм Беновска - един нормален човек, който има своето право да живее в нормална държава.