Пламен Димитров: Герджиков да попита КС ще касират ли изборите заради машините

19-02-2017 20:15

Пламен Димитров, КНСБ, в разговор с Илиана Беновска в предаването „Беновска пита" по „Канал 3" и „Радио К2" коментира актуалните обществено-политически теми:

Има ли опасност изборите за 44-то Народно събрание да бъдат касирани заради казуса с машинното гласуване? Трябва ли служебното правителство да попита КС?

     „Ще бъдат ли касирани изборите за 44-то Народно събрание и въобще заплашени ли са от подобно явление?", попита в началото на разговора водещата Илиана Беновска. Пламен Димитров отговори, че проблем наистина има и се надява служебното правителство да вземе всички мерки и да пита КС как точно трябва да бъдат уредени нещата преди изборите.

  „Ако не попита служебният кабинет КС, какъв знак ще бъде това?", продължи с въпросите си водещата. Събеседникът й отговори, че наистина е разтревожен от това, което се случва, а неяснотата дори мотивира хората в известна степен да не гласуват. Това не е добре за демокрацията, защото всички искат да има честни избори и техният резултат да бъде приложен в реалността. „Без да съм специалист, за мен има редица въпросителни, Вие много добре ги назовавате, на които час по-скоро трябва да се даде отговор!", категоричен бе президентът на КНСБ.

Предстоящите срещи на КНСБ с политическите партии, които имат шанс да влязат в следващия парламент.

    „Утре ви предстои среща на КНСБ с ексминистър-председателя и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов и представители на ръководството на ПП ГЕРБ. Това са традиционните разговори, които вие провеждате с политическите партии, които имат шанс да са във властта. Ще обсъждате ли този въпрос, дали има опасност да бъдат касирани изборите и да продължи да ни управлява служебен кабинет месеци наред без легитимно избрано Народно събрание и без легитимно излъчено правителство?", попита водещата Илиана Беновска. Пламен Димитров отговори, че вероятно ще стане дума и за това, но все пак полето, в което КНСБ се чувстват компетентни, е социалната политика и икономиката. Меморандумът, представен от КНСБ в петък, всъщност обхваща конкретни теми в тази посока - икономиката, доходите, пазара на труда, социалната сигурност, правата на хората докато работят и след това. На въпроса дали има вече дати и за срещи с БСП и други партии, президентът на КНСБ отговори, че от БСП все още се чака потвърждението, а на 28 февруари има договорена среща с ВМРО. Ще има среща и с ДПС и въобще с всички големи партии, които имат шанс да влязат в Народното събрание. С Веселин Марешки няма уговорена среща все още, но добре би било и той да чуе какво мисли най-голямата синдикална организация в България. На въпроса смятат ли да се срещнат с РБ, Димитров отговори: „Има неща, които винаги казваме и на Реформаторите, в дясно обаче станаха много, не знам дали ще успеем да се видим с всички!". „Ами съберете ги да ги обедините поне Вие - съберете РБ, Радан Кънев, „Да, България"!", отбеляза водещата Илиана Беновска. Събеседникът й отговори: „Нямаме такава претенция, най-малкото ние можем да свършим тази Богоугодна работа, но само по себе си това действие все някой трябва да го свърши, сега или след изборите! Ние ще направим нашите анонси към всички, всички са добре дошли да коментират с нас, ние ги очакваме в нашата централа, ние няма да ходим по партийните централи, така че всеки е добре дошъл при нас!".

Искането на КНСБ за по-справедливо разпределение на изработеното и по-специално на увеличението на заплатите на работещите българи с 900 евро на година.

    „В международен аспект България трябва да постигне значително подобрени позиции, 60% от средното равнище за ЕС, по 28 показатели БВП на глава от населението в стандартна покупателна способност. Хайде разгадайте го това на по-разбираем език, за да може хората да разберат защо ние произвеждаме толкова много, а получаваме толкова малко?", попита водещата Илиана Беновска. Пламен Димитров обясни, че в момента България произвежда половината от това, което произвежда средният европеец. Получаваме обаче с около 15% по-малко. „Например, ако трябва да дадем на всеки един българин, за да изравним това, което дава и това, което получава, на година трябва да му дадем някъде около 900 евро. Към сегашния момент, при сегашната производителност, при сегашните дадености, които имаме, всеки един работещ българин може да получи увеличение на заплатата си с около 130-140 лева, това позволява БВП!", обясни Пламен Димитров. Затова от КНСБ казват, че произвеждайки повече, отколкото получаваме, дефакто има една дупка, която първо трябва да компенсираме, това става с увеличение на доходите през колективното договаряне в предприятията, с увеличение на минималната работна заплата и други стъпки, които част от партиите са чули.

  „Кои партии го чуха?", попита водещата Илиана Беновска. Пламен Димитров отговори, че чуваемост има и от двете основни партии - ГЕРБ и БСП. При „Патриотите" също до някаква степен, общо взето всички политически сили започват да се съгласяват, че увеличението на доходите няма алтернатива.

   „На срещите си с партиите ще кажете, че всеки българин, който работи, може да получи около 900 евро допълнително, той ги изкарва, следователно би следвало да ги получава?", попита водещата. Президентът на КНСБ отговори, че това е точно така. Той продължи, че в момента всички говорят, че трябва да произвеждаме повече, което е абсолютно вярно и никой не го коментира. Ръстът на БВП трябва да бъде поне 5%. Въпросът обаче как да разпределим справедливо произведеното в момента стои под килима и трябва да бъде изведен на преден план. Пламен Димитров още веднъж обясни, че въпросните 900 евро всеки работещ българин ги е изкарал, но те не са разпределени така справедливо. В Германия например разпределението е по-справедливо, затова разпределението какво получава капиталът и какво получават работещите е в съотношение 50%-55% в полза на работещите. В България обаче работещите получават около 40%, а 60% отива в бизнеса. „Бизнесмените казват - не е честно така, ти искаш да вземеш от нашия пай, от нашата баница! Но нали баницата е обща, ние сме я произвели заедно! Ако искаме да има адекватна работна сила, която да остане в България, това е пътят, друг няма!", категоричен бе Димитров.

    „Какво очаквате да бъде поведението на политиците, на Бойко Борисов утре? Той се срещна с Американската търговска камара, представи икономическата програма на ГЕРБ, срещна се и с Асоциацията на работодателите. Докъде Вие бихте отстъпили във Вашите искания, но от какво не бихте отстъпили? И докъде очаквате политиците да отстъпят от техните намерения?", попита водещата Илиана Беновска. Пламен Димитров отговори, че вече е изразил мнение, по тези 1500 лева средна заплата, за които се говори, всъщност не са нищо повече от 10% увеличение на година на доходите във всички сектори. КНСБ говорят за още по-голямо увеличение от оттам 650 лева минимална работна заплата изглежда дори ниска.

  Пламен Димитров подкрепи твърдението си с примера, че от 1 януари Румъния е увеличила минималната си работна заплата с 50 евро. Така в Румъния минималната работна заплата става 321 евро, а у нас тя е 235. „Която Румъния е по-бедна държава от нас!", отбеляза водещата Илиана Беновска. Събеседникът й отговори, че Румъния всъщност не е по-бедна от България, но тя ни е задминала в последните няколко години. Македония и Сърбия обаче са по-бедни от нас, а получават повече.

  „А как ще обясните технологията на преразпределението на политиците?", попита водещата Илиана Беновска. Пламен Димитров отговори, че това нещо е измислено преди 120 години в САЩ, Япония и Западна Европа. От една страна увеличение на минималната работна заплата, от друга страна колективно трудово договаряне. За да има колективно договаряне трябва да има синдикати.

Не трябва ли синдикатите да са по-скоро на страната на левите партии?

     „Не е ли по-редно вие да сте на страната на левите партии с оглед защита на интересите на трудещите се, отколкото на десните?", попита водещата Илиана Беновска. Пламен Димитров отговори, че през 19 век, когато са се създавали синдикатите, е имало такива, които са били близки до левите, но и други, които са били близки до земеделците или християн-демократите. Най-голямата конфедерация в Белгия например е християн-демократическа. „Тази спекулация трябва да спре веднъж завинаги. Няма никакъв монопол никоя партия върху синдикатите. Те са такива, каквито хората ги виждат и в тях членуват хора с всякакви убеждения!", категоричен бе президентът на КНСБ.

Вижданията на КНСБ за разпределението на данъчно-осигурителната тежест.

    Пламен Димитров обясни, че освен разпределението на БВП, вторият въпрос, който КНСБ искат да обсъдят с политическите партии, е евентуалното по-справедливо разпределение на дънъчно-осигурителната тежест. Това са няколко мерки - нулево облагане на доходите до 460 лева, осигуровка, която се увеличава до 4600 лева и всички я плащат, след това тя изчезва и се замества с 20% данък, а не 10% и кумулативно облагане, което е под сегашното, което е справедливо.

Ще излязат ли КНСБ с категорично становище след срещите си с политическите партии?

    „Г-н Димитров, след като разговаряте с политическите партии, които имат шанс да влязат в парламента, ще излезете ли все пак с някакво становище - КНСБ подкрепя това - не приема това?", попита водещата Илиана Беновска. Събеседникът й категорично отговори, че ще го направят. „Ще кажем какво ни харесва в едната програма, в другата програма, например двойното увеличение на заплатите на учителите категорично ще бъде подкрепено и изведено напред. От друга страна един данъчен кредит, който връща на всички семейства с деца 50 лева на месец, ще бъде подкрепено категорично от нас. Тоест ще има мерки и от едната партия, и от другата, които със сигурност ще подкрепим, най-важното е сумарната им сметка как излиза през бюджета, тоест как те могат да бъдат финансирани. Според нас много от мерките могат да бъдат балансирани, както и тази. Тя се предлага в тази й част от БСП, в тази й част от Реформаторите в миналия парламент, тоест тук има дясно и ляво, взето заедно, което според нас е справедливо!", завърши Пламен Димитров разговора си с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита" по „Канал 3" и „Радио К2.